СВЕНЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Остар. Свеня се, срамувам се; свенувам се. Тайно разтревожена от това, което тъй шеговито ѝ разказваше сестра ѝ, тя се свеняваше пред Бранкова да поиска повече подробности за случката в железницата. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 127. Приказва с необуздан цинизъм за публични жени и домове, без да се свенява от присътствующите. Н. Попфилипов, РЛ, 116. На устата му висеше друг въпрос, който той се свеняваше да ми направи, а вместо него той ме засипваше с куп косвени питанета, които се въртяха сè около по-точното установление моята личност. СбНУ VIII, 10.